Телемедицината е сравнително нов термин, все още непознат за повечето хора. Въпреки това, концепцията зад него е ясна и разбираема и напълно естествена за хора, свикнали да използват смартфона си за почти всичко. Най-всеобхватното определение на този термин е: “Телемедицината обхваща всичко от здравеопазване, образование, информация и административни услуги, което може да бъде предадено на разстояние чрез телекомуникационни технологии.” Други определения са: 

  • “Телемедицината е използване на телекомуникационни технологии като среда за доставка на медицински услуги – диагностика и грижи за пациента на места, които са на разстояние от доставчика. Концепцията обхваща всичко от използването на стандартно телефонно обслужване през високоскоростно предаване на цифрови сигнали между компютри, оптика, спътници и други периферийни устройства и софтуер.”
  • “Телемедицината е система за извършване на дистанционна медицинска експертиза при всякакви обстоятелства от подобна необходимост. Обединява два основни компонента: домашни (и други видове неклинични) регистрации и грижи (при употреба на различни по вид и качество биосензори) и центрове за събиране и анализи на получената информация, които работят съвместно.”
  • “Телемедицината е система от средства, комплекси и методики, реализираща потенциала на съвременните информационни и телекомуникационни технологии в медицината и здравеопазването, в хармония с правни регламенти, лицензионни права и стандарти на работа, при съответстващо финансово осигуряване.”

Произходът на термина “телемедицина”, предвид неговото формиране от 2 части: “теле” в това словосъчетание има произход от термина “телематика” и добавен към медицина, формира тълкуването като вид модерна медицинска наука и медицински труд, практикувани със средствата на Телематиката.

В съвременен смисъл концепцията за телемедицина съществува от 1924 г., когато се появява в САЩ в статия в Radio News, с нарисуван на корицата лекар, който преглежда пациент и изпраща резултатите му по радиото, както и схемата на новата верига “Доктор по радиото”. Първата демонстрация е направена през 1951 г., на Световния панаир в Ню Йорк, а през 1955 г. д-р Албърт Джутрас започва да практикува телерадиология в Монреал. През 1959 г. за пръв път от САЩ до Канада са предадени по коаксиален кабел диагностични резултати и Сесил Уитсън от Института по психиатрия в Небраска започва първите курсове по телеобразование и телепсихиатрия. В България темата е свързана с развитието на авиационната медицина и нейната основна методика- авиационна  биотелеметрия, в ново време – с космическата медицина.

Терминът “телемедицина” е въведен в медицинската литература през 1974 г. от R.G.Mark (Telemedicine system: the missing link between homes and hospital Mod. Nurs. Home – 1974, N. 32(2)). В базата от данни MEDLINE има и по-рано публикувани разработки, които касаят концепции за нейното място, роля и възможно развитие, без да се споменава самият термин. На негово място присъстват “телегнозия” (telegnosis), “телепсихиатрия” (telepsychiatry), или словосъчетанието “консултация чрез телевизионна връзка”, дори “диагноза чрез телевизионна връзка” (най-ранни такива текстове се откриват около 1950 г.).

   Телемедицината може да бъде класифицирана в 3 основни категории: -отдалечено мониториране на пациенти; 

-запис и изпращане на данни; 

-интерактивна телемедицина.

   Отдалеченото мониториране на пациенти, известно още като телемониторинг позволява проследяването на здравословното състояние на пациенти с хронични заболявания в техните домове с мобилни медицински устройства, които събират данни за различни  жизнени показатели, като: ниво на кръвната захар, кръвно налягане, пулс, кислородна сатурация и др. Тези данни могат да бъдат следени от заетите с това медицински специалисти в реално време и при нужда да бъдат предприети конкретни действия в полза на пациента.

   При записа и изпращане на данни, известно още като асинхронна телемедицина, медицинските специалисти могат да споделят помежду си информация за пациентите като напр. лабораторни резултати с лекар, който се намира в друга локация.

Интерактивната телемедицина позволява комуникацията лекар-лекар или лекар-пациент в реално време. Подобни телемедицински сесии могат да бъдат проведени в дома на пациента или в намиращо се наблизо лечебно заведение и включват телефонна консултация или използването на софтуер за провеждане на видео конференции.

В дисертационния си труд на тема “Телемедицински функции на медицинска информационна система” д-р Полина Михова представя видовете телемедицински системи, като ги определя по приложен приложен признак, по географски признак и по технологично решение, и по-конкретно:

  • По приложен признак:

а/ Средства за отдалечени консултации, диагностика и обучение:

  • системи за отдалечени консултации;
  • системи за отдалечено управление на диагностичния медицински процес;
  • системи за инструкции;
  • системи за дистанционно обучение.
  • б/ Средства за отдалечен мониторинг на витални параметри и функции:
    • системи за вътреболничен мониторинг;
    • системи за извънболничен мониторинг;
    • системи за домашна телемедицина;
    • системи за биорадиотелеметрия;
    • тактико-телеметрични системи.

      По географски признак:

    а/ Вътреболнични

    б/ Градски

    в/ Областни (регионални)

    г/ Национални

    д/ Международни

    • По технологично решение:

    а/ Хардуерна инфраструктура – представлява видеоконферентно решение с помощта на специализирани хардуерни компоненти. Като една от най-популярните и същевременно престижни системи за видеоконферентна връзка са продуктите и реализациите на TANDBERG. Те са алтернатива на реалните срещи.

    б/ Софтуерно решение – форматите и версиите на софтуерни решения могат да бъдат най-разнообразни според предназначение, медицински дейности, уеб-среда или локална мрежа, видове дейности, регламенти и стандарти в конкретната държава и др.